Приобщаващо образование - ОУ "Христо Ботев", гр. Раковски

Към съдържанието
Ученици
НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА 116 111 - https://www.116111.bg/
ПРОСТРАНСТВО ЗА СПОДЕЛЯНЕ И ПОДКРЕПА ЗА ДЕЦА И ВСИЧКИ ВЪЗРАСТНИ, ЗАГРИЖЕНИ ЗА ТЯХ.
24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО, 7 ДНИ В СЕДМИЦАТА - БЕЗПЛАТНО И АНОНИМНО ЗА ЦЯЛАТА СТРАНА.
Кариерно ориентиране
Изложение на професионалното образование "Дни на професиите"

За поредна година екипът по кариерно ориентиране към ЦПЛР-ОДК-Пловдив, организира изложение на професионалното образование "Дни на професиите". Събитието е предназначено за седмокласници и техните родители, интересуващи се от възможността за получаване на професионално образование в град Пловдив. Специалностите по план - приема за 2024/2025  учебна година, ще бъдат представени чрез презентации на училищата, демонстрации на професии и информационни материали.

Изложението ще се състои на 19 април 2024 г. от 11.00 часа - 18.00 часа и 20 април 2024 г. от 10.30 часа - 14.30 часа в ЦПЛР - ОДК-Пловдив, бул."Шести септември"№193. За връзка и заявки до 16.04.2024 г.  : 032/660 382 и 0879 601 823, както и на електронен адрес : info@odk-plovdiv.com.

Програма

Как да учим?
Мисловна карта
Мисловните карти са мощен инструмент за идентифициране на връзки между идеите, които учите в клас. Разбирането на тези връзки и изобразяването им визуално може да ви помогне да научите учебния материал на много по-задълбочено ниво и да го запазите по-добре.
Мисловните карти са силно персонализирани и предоставят възможност за организиране на учебния материал по начин, който е най-смислен за вас .
Основната идея е да свържите в диаграма  всички важни идеи от вашия клас, с термини, които добавяте, които описват как идеите са свързани една с друга. (Някои ученици намират, че добавянето на тези „свързващи термини“ е една от най-предизвикателните части от създаването на мисловната карта – активното вземане на решение как идеите са свързани е от ключово значение за ефективността на мисловните карти, така че не пропускайте свързващите термини.)
Мисловните карти могат да бъдат полезни инструменти за обучение в почти всеки клас: STEM, хуманитарни науки, социални науки, езици, дори изкуства!
Има много начини да направите мисломви карти, намерете подход, който работи за вас.
Ето общата идея:
1. Започнете с мозъчна атака на основните идеи за голямата картина, които искате да проучите.
  • Това не е списък, в който редът има значение, това е просто списък с идеи, които ви идват наум.
  • Прегледайте заглавията на главите, бележките от записките и други учебни материали, за да сте сигурни, че не сте забравили нещо важно.
  • Можете да направите своя списък дигитално, с молив и хартия, на карти за бележки или дори на малки парчета хартия.
2. Изберете идея от списъка си от мозъчната атака. Може да е идея, че:
  • смятате, че е важно заглавието на урока или лекцията, например,
  • беше разгледано в клас най-скоро;
  • се чувствате най-уверени;
  • или дори просто случаен.
3. Запишете тази идея на хартия или върху бяла дъска или черна дъска, по средата. Хората обикновено обичат да поставят квадратче или кръгче около всеки термин – това помага на термините да се открояват и е странно удовлетворяващо.
4. Сега прегледайте списъка си с термини.
  • Кои други термини са свързани по някакъв начин с този, който току-що използвахте?
  • Какви видове взаимоотношения виждате?
    • Връзката може да бъде йерархия, времева линия, малки неща, отиващи към големи неща, или нещо друго.
    • Може да не знаете каква връзка ще идентифицирате, докато не погледнете списъка си с термини!
    • Ако се чувствате блокирани, това е страхотно време да работите в екип със съученик или да се обадите на приятел.
    • Може да идентифицирате различни взаимоотношения от хората, с които учите. Може да е полезно да се опитате да разберете защо вашите съученици мислят различно от вас. Не е задължително да се съгласявате, но проверете, за да сте сигурни, че не работите с погрешни схващания или неразбиране на материала.
5. Измислете „термини за свързване“, които обясняват как виждате идеите да са свързани една с друга.
  • Термините за свързване са важни за виждане на взаимоотношения и връзки.
  • Ако не можете да измислите свързващ термин за идея, опитайте да преместите идеята на различни места, докато успеете.
6. Подредете и пренаредете всички идеи, които сте идентифицирали в списъка си в следствие на мозъчната атака, докато начинът, по който сте ги организирали, стане смислен за вас.
  • Може да откриете, че искате да отложите използването на някои идеи за различна мисловна карта и/или може да откриете, че искате да добавите някои, за които не сте се сетили първоначално.
7. Когато учите за изпити, може да бъде ефективно (и за някои хора също супер забавно) да се измъкнете и да направите гигантски мисловни карти, които обединяват по-малки масловни карти, които сте правили през целия срок.

Водене на записки
Защо да си водите записки по време на учебен час или самостоятелно учене? Какво се надявате да получите от тях?
Има много начини да си водите бележки. Полезно е да изпробвате различни методи и да определите кой работи най-добре за вас в различни ситуации. Независимо от начина на учене, писането на ръка може да ви помогне да запомните по-добре, отколкото просто слушане или четене. Изследванията показват, че воденето на бележки на ръка е по-ефективно от писането на лаптоп. Тази страница ще ви запознае с различни системи и стилове за водене на бележки и ще ви помогне да определите какво ще работи най-добре за конкретната ситуация.
Какво представляват бележките на Cornell и как използвате системата за водене на бележки на Cornell?
Тя е система за водене на записки. Учениците разделят един лист на две колони, като дясната трябва да е по-широка от лявата. Най-отдолу на листа трябва да останат 5-6 реда или 3-4 пръста.
В дясната колонка се водят записките от преподаването/прочетения урок. Изискванията са записките да са кратки (да не съдържат пълни изречения; да има съкращения, абревиатури и т.н., да се използват заместващи символи)
В лявата колонка се записват въпроси по темата на урока или ключови думи, които да напомнят на четящия за какво се е случило в часа.
След ден (24 часа) ученикът трябва да се върне към записаното и да направи кратко резюме в оставеното място на края на листа. Това помага за нарастване на разбирането.
Препоръчителна литература
Алън Милн – „Мечо Пух“
Астрид Линдгрен – „Пипи Дългото чорапче“
Басни – Езоп, Жан дьо Лафонтен
Български народни приказки
Валери Петров – „Пет приказки“
Гатанки
Георги Райчев – „Имало едно мече…“
„Детство мое“ – стихотворения, том 3
Джани Родари – „Приказки по телефона“
Доналд Бисет – „Небивалици“
Екатерина Йосифова – „Дракончето Поли“
Елин Пелин – „Приказки“
Емилиян Станев – разкази и приказки
Йордан Радичков – „Ние, врабчетата“
Константин Константинов – „Приказки за тебе“
Мая Дългъчева – „Приказки за оная гора“
Приказки на народите
Ран Босилек – „Патиланци“
Ран Босилек – „Приказки“
Станка Пенчева – „Мили бате! …Писма на един дакел“
Ангел Каралийчев – приказки и разкази
Ангел Каралийчев –  „Ането“
Ангел Каралийчеж _ „Тошко Африкански“
Асен Разцветников – стихотворения
Астрид Линдгрен – „Карлсон, който живее на покрива“
Борис Априлов – „Приключенията на Лиско”
Вацлав Чтвъртек – „Румцайс“
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо“
Джани Родари – „Приключенията на невидимия Тонино“
Едуард Успенски – „Крокодилът Гена и неговите приятели“
Езоп – басни
Емилиян Станев – „През води и гори“
Емилиян Станев – приказки и разкази
Ено Рауд – „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“
Лафонтен – Басни
Карло Колоди – „Приключенията на Пинокио“
Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“
Марк Твен – „Приключенията на Том Сойер“
Ран Босилек – „Патиланско царство“
Ръдиард Киплинг – „Книга за джунглата“
Ангел Каралийчев – български народни приказки
Николай Райнов – приказки
Светослав Минков – приказки
Емилиян Станев – приказки и разкази
Петко Славейков – стихотворения
Иван Вазов – „Апостолът в премеждие“
Елин Пелин – „Ян Бибиян“
Валери Петров – „Меко казано“
Георги Данаилов – „Деца играят вън“
Рудолф Ерих Распе – „Веселите приключения на барон Мюнхаузен“
Ерих Кестнер – „Хвърчащата класна стая“
Астрид Линдгрен – „Емил от Льонеберя“
Памела Травърз – „Мери Попинз“
Станка Пенчева –  „Мили бате!…: Писма на един дакел“
Йордан Радичков – „Ние врабчетата“
Ерих Кестнер – „Антон и Точица“
Древногръцки мит за произхода на боговете (преразказан от Петър Кърджилов)
Библейски разказ за Началото на света (преразказан или откъс от „Битие”)
„Български митове и легенди“: „Господ и дяволът правят света“
„Тримата братя и златната ябълка“
„Български народни приказки“: „Златното момиче“
„Български народни приказки“: „Троица братя града градяха“
Христо Ботев – „Хайдути“
„Легенда за рома“
„Главатарят, който искал да плени месечината“
Шарл Перо – „Котаракът в чизми“
Ханс Кр. Андерсен –„Грозното патенце“
Рик Риърдън – „Похитителят на мълнии“
Любен Каравелов – „Хубава си, моя горо“
Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от стихосбирката „Поля и гори“
Джералд Даръл – „Моето семейство и други животни“
Eлин Пелин – „Косачи“
Иван Вазов – „Под игото“
Марк Твен – „Принцът и просякът“
Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“
Йордан Йовков – „Серафим“
Бранислав Нушич – „Автобиография“
Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“
Добри Чинтулов – „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“
Христо Ботев – „На прощаване“
Иван Вазов – „Немили-недраги“
Иван Вазов – „Една българка“
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“
Иван Вазов – „Българският език“
Алеко Константинов – „До Чикаго и назад”
Алеко Константинов – „Бай Ганьо“
Пенчо П. Славейков – баладата „Неразделни“
Пейо Яворов – стихотворението „Заточеници“
Елин Пелин – разказът „По жътва“
Йордан Йовков – разказът „По жицата“
Created by mariya Domovchiyska
свържете се с нас!
Назад към съдържанието